Рисунка
Опитах да си нарисувам живота.
Такъв, какъвто го зная.
Започнах със нещо по-просто.
Детско личице, невинно сърчице,
палави ръчички и крачета
и едно щастливо слънчице.
После, стана по сериозно.
Нарисувах чин, писалка със мастило,
отворена тетрадка и мастилено петно.
Боже! Колко грозно!
Разплаках се. Потекоха сълзите
и петното доразмазаха.
Разтърках си очите
захвърлих перодръжката...
Сега съм девойка.Усмихната!
Косите прибрани отзад.
Нервно въртя малко пръстенче...
Той пред мен е! Прекрасен и млад...
Решено е. Вече сме двама!
Няма връщане на зад!
Трябва да кажа на мама!
Виждам се! Млада майка!
Красиво дете..Той тика количка...
Да! Семейството ни расте!
Първата къща... Куче шавливо..
Първа екскурзия... Морето на живо...
Децата политат... Първата сватба...
И пак сме си двамата... Животът ни радва!
Забравили сме всички неволи!
Гледаме залеза сгушени, свои!
Правим си житейската равносметка.
Плюс, минус, отметка...
Резултатът? О, вече е ясен!
Животът ни? Той е прекрасен!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
