Рисунка
Когато лепкавата тишина
с мастилени очи във мен се вглежда
и се опитва да засенчи радостта
на детската покълнала надежда,
за миг готова съм да скрия в длани
лицето си и всичките рисунки,
които сбирах разпиляни
по улиците прашни и пропукани.
И вместо да се скрия в здрачината тъмносиня
или да потъна някак си невидимо във мрака
или да се слея с цялата картина
и да стана част от целия спектакъл,
избирам да вървя макар и плахо,
но да вървя със Теб,
прегърната от Светлината.
Да се нося, срещу гласа на вятъра,
защото зная, някой ден ще мога
с поглед устремен в Исус Разпънатия,
да ти покажа и последната рисунка,
която оставила съм за накрая.
Художникът във нея Ти Си,
а аз боичка от палитрата на Теб -
На Този, Който нарисувал е безкрая.
© Мария All rights reserved.
