Рисунка
„Релсите с чертички,
пуф-паф-пуф-паф! Трак!
С блокче, шест боички
тръгва моят влак!“
В синьото вагонче,
слънчице изгря.
Топка, мече, конче –
всички ги събра!
Свети зачервено
детското лице.
Съсредоточено
с четчица в ръце:
„Шаро, ти кротувай,
няма място тук!
Ще ти нарисувам
кокал и суджук!“
Сто мечти пътуват
в кръглия вагон.
Колко обич струва
въздух в жълт балон?!
„Връзвам ти хвърчило
вместо машинист,
странно... уж червило,
а е с цвят златист!
Моливът на мама
счупи се – зелен!
Имам още малко
розовочервен!
Шаро, Шаро, гледай,
шарен влак лети,
птичката ще следва!“
Листът се върти...
Тупкат, тупкат силно
сякаш сто сърца
и любвеобилно
пръстчета – перца
гушват го: “Добър си,
но за мен – чуда́т!
С влакчето ще търсим
по-добрия свят:
баба – с нова става,
татко по-богат,
мама ще остава
с мен и следобяд!
Знам, ще те намеря,
по-по-най-добър!
Скрил съм два фенера,
раничка, чадър...“
© Красимира Чакърова All rights reserved.
