Пясъчният замък разруши се
от морето и от силните лъчи,
а вятър песъчинките разнесе
из девствените дълбини.
По брега следи оставят
нашите рисувани мечти,
и те може бързо да изчезнат,
но огънят им тлее, не гори.
Други хора ще ги видят,
начертаните с ръка мечти,
аз – принцесата на замък,
който пясъчният вятър построи.
© Ася All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
