Ти рисуваш с очите - върху моето тяло
и боите от нежност се разливат по мен
и нанасяш в душата ми щрих от времето спряло
и безмълвни минути, нежно хванати в плен.
С устни леко събуждаш - уморените чувства
и палитрата смесваш с топлината от тях
в цветовете и сякаш - нежността се пречиства
и умората бързо се превръща във прах.
И тогава без четка - със ръцете от вятър
Любовта ще извае - свойте нежни слова
и през лятото топло - под щастливия кедър,
ще се сгушим във нея... като нейни деца...