18.02.2011 г., 21:20

Рисуваш по мен

775 0 5

 

Ти рисуваш с очите - върху моето тяло 

и боите от нежност се разливат по мен

и нанасяш в душата ми щрих от времето спряло 

и безмълвни минути, нежно хванати в плен.  

 

С устни леко събуждаш - уморените чувства 

и палитрата смесваш с топлината от тях  

в цветовете и сякаш - нежността се пречиства 

и умората бързо се превръща във прах.  

 

И тогава без четка - със ръцете от вятър

Любовта ще извае - свойте нежни слова

и през лятото топло - под щастливия кедър,

ще се сгушим във нея... като нейни деца...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...