Робиня на съдбата
В клетка затвори душата ми
и с окови здраво я върза.
С меч преряза краката ми
и молех за смъртта бърза.
Свободата ми отнемаш бавно,
морално ме ограничаваш.
Защо постъпваш толкова гадно
и сърцето ми опустошаваш?
Нима това аз заслужих
с цялото си покорство?
А в замяна получих
срещу мен само упорство.
А близка ми беше нявга
далеч в миналото време.
Преди тази цялата гавра
и преди да нося това бреме.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
