Feb 24, 2010, 2:15 PM

Роден Ден 

  Poetry » Love
1061 0 2

Да притичам през времето,
 за да пристигна в тебе.
Вместо това, поредното
въображение ще ме обземе.
Наизуст си гоня
ежедневните измислици,
и душата роня
в усмихнати премислици.
Ръката ти е спряла
в кадър невъзможен -
а аз, отмаляла
съм просто дух
предразположен.

© Ив All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това е така трогателно! Благодаря ти
  • Амониа, или си Мария Кюри на нашето време, разделяйки се с душата си на атомно ниво или си... оригинална поетеса!
Random works
: ??:??