kina (Ракина Радева)
54 933
Jun 27, 2009, 2:56 PM

Роден край 

  Poetry
527 0 4

На Витоша в полите съм родена,

а Люлин в свойте скути ме люля,

на Пирин с песните съм закърмена,

на Рила пих кристалната вода.

 

Със вятъра се гоних из полето,

със птиците надпявах се в леса,

в реката синьо се оглеждаше небето,

в ливадите ухаеха цветя,

 

Над моя край звездите са големи

и слиза ниско нощното небе,

човек, ако протегне свойте длани,

звезди като цветя ще набере.

 

А сутрин, щом зората избледнее

и розов лъч небето озари,

най ранобуден славеят запее,

извива нежни трели от зори.

 

след него птичи хор света залива

щом слънцето хребета позлати,

високо чучулига се издига

та с весел глас деня да поздрави

 

И слънцето лъчите си протяга -

да ги изкъпе в росните треви

и утрото от радост засиява,

и цялата земя в искри блести.

 

При тебе, роден край, се често връщам,

във спомените с моите мечти,

и спирам се пред бащината къща,

но тъжно тя ме гледа и мълчи!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ракина Радева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??