Роден край
На Витоша в полите съм родена,
а Люлин в свойте скути ме люля,
на Пирин с песните съм закърмена,
на Рила пих кристалната вода.
Със вятъра се гоних из полето,
със птиците надпявах се в леса,
в реката синьо се оглеждаше небето,
в ливадите ухаеха цветя,
Над моя край звездите са големи
и слиза ниско нощното небе,
човек, ако протегне свойте длани,
звезди като цветя ще набере.
А сутрин, щом зората избледнее
и розов лъч небето озари,
най ранобуден славеят запее,
извива нежни трели от зори.
след него птичи хор света залива
щом слънцето хребета позлати,
високо чучулига се издига
та с весел глас деня да поздрави
И слънцето лъчите си протяга -
да ги изкъпе в росните треви
и утрото от радост засиява,
и цялата земя в искри блести.
При тебе, роден край, се често връщам,
във спомените с моите мечти,
и спирам се пред бащината къща,
но тъжно тя ме гледа и мълчи!
© Ракина Радева All rights reserved.
