Mar 6, 2008, 6:16 PM

Родих се чак, когато те видях...

  Poetry » Love
923 0 11

Родих се чак, когато те видях...

Кокичето надигна се свенливо.

В очите ти да вляза аз успях,

накара ме да чувствам, че съм жива.

 

Около мен снегът се разтопи,

не ме подтискаха околните картини

на мръснопътен  хорски грях...

Разколебан, студът отдавна си замина.

 

Обличах се в цветя и пак от тях

аромата  вдишвах на привличане.

Слухът ми птици чу в твоя смях

и онова очаквано "Обичам те".

 

Родих се чак, когато те видях.

Напъпила в свенливост осъзнавах,

че твоя пролет вече бях,

разлистена и чувствена ти се отдавах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...