Родих се чак, когато те видях...
Родих се чак, когато те видях...
Кокичето надигна се свенливо.
В очите ти да вляза аз успях,
накара ме да чувствам, че съм жива.
Около мен снегът се разтопи,
не ме подтискаха околните картини
на мръснопътен хорски грях...
Разколебан, студът отдавна си замина.
Обличах се в цветя и пак от тях
аромата вдишвах на привличане.
Слухът ми птици чу в твоя смях
и онова очаквано "Обичам те".
Родих се чак, когато те видях.
Напъпила в свенливост осъзнавах,
че твоя пролет вече бях,
разлистена и чувствена ти се отдавах...
© Ниела Вон All rights reserved.
