Jun 26, 2009, 9:05 PM

Родина

  Poetry
760 0 5

Синьо-зелена планета,

във космоса светла звезда,

на тази планета, Родино,

си късче красива земя!

 

Като везана кърпа със свила,

развяна от бяла ръка,

природата те е дарила

със багри и със красота.

 

Високи сини балкани

със бели снежни гриви,

с тучни зелени поляни

и среброструйни реки.

 

Със златни ниви в полето,

със светло синьо небе,

с тъмния цвят на морето

и сребърни брегове.

 

Моя прекрасна Родино,

ти на земята си Рай!

Ала защо ли, защо ли,

наш'те беди нямат край?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ракина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...