Родино моя
Родино моя, знам че не веднъж
във тебе диви орди са вилнели,
подгизвала си от невинна кръв,
и викове предсмъртни са ехтели…
Плячкосвана, разпъвана на кръст,
възкръсвала си ти от руините
и пак въздигала си гордо ръст,
изграждайки свободна бъднините.
Но днес, уви, стоиш на колене
и кървави са твоите сълзи,
че си сразена не от врагове,
а от изменници на своите предци.
Ти помниш воините на Самуила -
слепци, предвождани от едноок,
а днес пред зрящите върви “месия”
повярвал си, че е върховен Бог…
Ти страдаш за децата си, Родино,
прокудени далеч от бащин дом -
без вяра в бъдещето обозримо,
те болката си носят мълчешком.
Ти плачеш за мечтите поругани,
на хората с мазолести ръце
и те болят нанесените рани
от властници, родени без сърце!
Напразно чакаш пак да се пробуди
гневът в заспалия балкански лъв,
че свършиха се веч’ онези „луди”,
готови да пролеят свойта кръв -
за правото свободни да живеят,
без страхове за утрешния ден
и пред децата си да се гордеят,
че част са от народа възроден!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
