Сълза в душата ми се рони -
беднотията хиляди прогони
далеч от нашата родина
през тези тридесет години.
И виждам как мнозина
сънародници в чужбина
срамуват се от своя език,
от своя народ някога велик.
Такъв, уви, е живота,
всеки гледа си имота,
а за общото забравя
и в неволя ближния оставя.
Кой, родино, днес те люби,
кой жертва интересите си груби
в името на по-висши цели,
кой не те смята за "врели-некипели"?
На кой му пука за това,
за кой не са глупави тез слова,
кой се сеща за тебе изобщо,
кой въобще обича те още?
О, "юроде и неразумни",
стресни се в тез години трудни,
намери правата пътека,
която не е равна, лека,
но до спасение ще ни води,
до напредналите в света народи,
не си скот, човек си ти,
разпери криле и полети!
© Георги All rights reserved.