Родопска птицо лекокрила,
от слънце и земя родена,
към светло утро устремена -
отде си взела тази сила?
Родопска майко всеотдайна,
надежда и любов дарила,
сирашките сълзи изтрила -
кажи каква е твойта тайна?
Родопско цвете - самодиво,
кълбо от нежност и жарава -
тъй, както мъдростта и хляба,
пребъдва делото ти живо.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
