Родопска птицо лекокрила,
от слънце и земя родена,
към светло утро устремена -
отде си взела тази сила?
Родопска майко всеотдайна,
надежда и любов дарила,
сирашките сълзи изтрила -
кажи каква е твойта тайна?
Родопско цвете - самодиво,
кълбо от нежност и жарава -
тъй, както мъдростта и хляба,
пребъдва делото ти живо.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
