Dec 7, 2007, 9:33 AM

Родопски мотиви

1.6K 0 29
Мятат  златна прежда
слънчеви лъчи.
Облак се оглежда
в изворни очи.

Мащерка омайва
с дъх на свеж живот.
И дъга извайва
птичи хоровод.

Как трепти зората -
губер от Любов!
И лети душата
с порив чист и нов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красива е българската природа, но Родопите са най-мистичната планина, много чудеса и красота има в нея! Поздрав!
  • Този теменужен цвят как само ме прилови ритъмно!
  • От теб и стиховете ти, мила Вилдан ,
    извира дивната красота на Родопа
    планина и нейните прекрасни хора.
    С много обич за теб, прекрасна.
  • Потопих се в атмосферата на Родопите,
    мила Вилдан, която прозира от прекрасния твой стих!
    Браво!!!
  • Родопите са втъкани в душата ти.
    Те извират от всеки твой стих!
    Поздравления!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...