Родствен зов
Ти знаеш ли?
Аз чувам как шепти небето
във звездна нощ усамотен,
улавям мирис на жита в полето,
Добруджа докосвам и вече съм пленен.
Тя е в нощите ми самодива,
а в утрото е сбъдната мечта,
морето влюбено брега и милва,
присветва фар, от нея светлина.
Къщата ми стара, цялата от камък –
изящна и красива, скрила самота,
нощем сенките прибягват, сякаш са във замък
скрили тайните на минали лета.
Тук раснах в детство, заедно с мечтите
изпитах огъня на първата любов
когато бях готов, размахах си крилата
но винаги се връщам, кръвен родствен зов.
Май, 2017
Чифлика, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
