Рожден ден
Рожден ден
Сънят отново ме забрави,
наливам си във чашата едно,
но днес ми е простено, ще остана
със теб, съдба, в широкото легло.
Четирдесет и девет, а все още
животът ми е толкова объркан,
от непосилни равносметки нощем
и от несбъднати копнежи поизтъркан.
И някъде по пътя съм изгубила
оназ несретница, наречена любов,
а всичките мъже съм недолюбила,
в очакване на истинския зов.
Приятелите идваха и си отиваха -
мнозина станаха ми врагове,
обичаха ме или се надсмиваха,
но истинските са до мойте рамене.
Какъв живот? Кога отмина?
Кога дойде и се изниза той?
А щастието някъде замина,
изпратих го до другия завой.
Така да бъде! Днес ще отпразнувам
годините, умората, скръбта,
ще се опитам и да се залъжа,
че е щастлива моята съдба.
Така да бъде! Днес ще се усмихвам
на хората, на слънцето и есента -
най-важното е аз да не унивам
и с доброта да мина през света.
Виена, 04.12.2009 г. НАЗДРАВЕ!
© Дорика Цачева All rights reserved.
