May 19, 2011, 8:09 PM

Рожден ден 

  Poetry » Other
1332 0 10

Поканих си гости – рожден ден все пак.

ЕГОТО появи се отегчено, но с фрак!

Подарък не носеше. Часът беше късен.

Поводът - весел, гостът - навъсен.

ВИСШЕТО АЗ със невидими длани

прикриваше с рози заздравелите рани.

Почерпи със обич разнородните гости -

едни месоядни, други – на пости.

И после се сля във изящната зала

със светлата нощ, омагьосала бала.

Латерна скрибуцаше една сред тълпата.

Порив за танц се събуди в ДУШАТА,

но тъй и не стана на дансинга прашен.

Танцът не беше чак толкова важен.

Чепикът я стягаше без ясна причина.

Мълком сбогува се и със тази година.

МЛАДОСТТА я подкачаше за обувките тесни,

за незрелите избори, за лиричните песни.

И се чукна за здраве със СЪДБАТА ревнива

„За много години да съм здрава и жива!”

 

Изненада си спретнах. В това съм добра.

В деня на своето рождение –

НЕ БЯХ САМА!

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??