Рожден ден
Поканих си гости – рожден ден все пак.
ЕГОТО появи се отегчено, но с фрак!
Подарък не носеше. Часът беше късен.
Поводът - весел, гостът - навъсен.
ВИСШЕТО АЗ със невидими длани
прикриваше с рози заздравелите рани.
Почерпи със обич разнородните гости -
едни месоядни, други – на пости.
И после се сля във изящната зала
със светлата нощ, омагьосала бала.
Латерна скрибуцаше една сред тълпата.
Порив за танц се събуди в ДУШАТА,
но тъй и не стана на дансинга прашен.
Танцът не беше чак толкова важен.
Чепикът я стягаше без ясна причина.
Мълком сбогува се и със тази година.
МЛАДОСТТА я подкачаше за обувките тесни,
за незрелите избори, за лиричните песни.
И се чукна за здраве със СЪДБАТА ревнива
„За много години да съм здрава и жива!”
Изненада си спретнах. В това съм добра.
В деня на своето рождение –
НЕ БЯХ САМА!
© Димитрия Чакова All rights reserved.
