Рождественско
Загърбих суетата си до стон,
душата ми в камбана се обърна
и зазвъня в рождественски амвон -
дано от там лицето Ти да зърна.
И хиляди свещици ще горят
във яслата, когато Ти се раждаш.
да призовеш в Божествения път
и да спасиш душите ни от сажди.
Когато предусещам Твоя зов,
душата ми полита към небето
и сливам се с мистичната любов,
с треперещо сърце в екстаз обзето.
В божествени селения летя,
във волен полет Вечността ще дебна.
Далеч оставям шум и суета,
в свещената Ти приказка вълшебна.
И чакам Витлеемската звезда
да засияе с висшите копнежи
Тя всеки гняв в небето обузда
и даде път на хорските надежди.
© Антоанета Иванова All rights reserved.
