Рождество
Аз бях добър баща...
За вас бях всичко.
И всичко бяхте двамата за мен.
Но ето, че сега е по-различно –
сега се чувствам някак уморен...
Аз бях добър баща,
дано го помните...
Защото страшно много дни изминаха.
А днес гори свещта,
свещта на спомена
пред мен – в една изтичаща година...
Аз бях добър баща.
Но туй е минало,
защото след раздялата съм празен!
И днес седя в нощта –
докрай изстинал
и сам,
и тъжен,
и унил,
и смазан...
Не! Бил съм лош!
Не бях добър баща!
Добър баща не би го позволил –
да бъде сам,
загледан във свещта,
когато божий син се е родил!
Не бях добър баща –
сега го зная!
Сега борба ми трябва –
да ви върна!
И пред свещта кълна се и мечтая,
че няма вече гръб да ви обърна...
Добър и лош – баща ще съм до края!
Ала не ме осъждайте жестоко.
И днес,
в нощта,
пред тази свещ,
разкаян,
аз моля само:
- Удължете срока...!
© Георги Ванчев All rights reserved.
