Щом днес слънцето изгря

и Петлето пак запя.

"Кукуригу, хайде всички

отворете вий очички."

И от къщата на двора,

а от двора във обора

влезе милата стопанка,

пъргавата баба Янка.

Днеска тя не се учуди,

че Петлето я събуди,

че когато кукурига

всички то от сън ги вдига.

Рано, рано от зарана

кацна пак на клона врана,

присмехулничка позната

тя на всички във селата.

"Мале, мале, кой се чува,

пери се и се надува?"

Но Петлето не отвърна

само гръб ù то обърна.

Първи каза ù патока:

"Хайде, хайде не си стока

по-добре да си вървиш,

ако не, да замълчиш."

После кротката овчица:

"Знаеш, не си хубавица,

но нима не го разбра -

можеш ти да си добра."

Почна враната да грачи

и от яд сама да плачи:

"Я ме вижте, погледнете

хубава съм, разберете."

Както в локвата се пръска

се обади мама гъска:

"Имаш хубави пера,

ала как ти не разбра,

че си лоша, горделива

затова не си красива."

"Няма да ви го простя."

И сърдита отлетя.