Ротердам

Посрещна ме в кобалтово –
бетонен, строен, сив.
Пристанище на кораби
и вятър колеблив.

В изкуствените му канали
звезди не се оглеждаха.
Неонови воали
водите им прецеждаха.

Пристанищните кранове –
жирафи от стомана,
отмаряха в очакване
на утрешни товари.

Притихнал, сгушен и стаен,
затворил зад стените си
шума от следващия ден –
мълчи градът, унесен и застинал.

Последни светлини от трафика
по моста-арфа на Еразъм –
ефирна, деликатна статика,
от нечий сън излязла.

Избухна утрото, обляно
в безшумен, кехлибарен дъжд!
Дъга с усмивка ме прикани
и пулс усетих изведнъж!

По алени велоалеи
животът тръгна като кръв.
Насам-натам се движеха обекти,
понесъл всеки своя стръв.

Бял цвят изпускаха комините
към мрачния и свит кобалт.
Догонвайки небесносиньото,
коли се движеха по мокрия асфалт.

Контейнери с различни цветове,
изпълнени със милион надежди.
От близки и далечни брегове,
те носеха за всекиго по нещо.

Храни и вкусове от Ориента,
екзотика от Суринам.
Прецизна оптика със нова бленда,
усилваща подоблачната светлина.

Червена улица с реден паваж
под стъпките ми влезе неусетно.
Покани ме във стар и оцелял квартал.
Поведе ме в спокойно темпо.

Бар с музика и настроение,
в главата ми блуждаещ стих.
Зелена порция – лирично отклонение –
накриво стъпих и се приземих.

С ожулено коляно
и с лек световъртеж
изправих се отново
и въздух си поех.

Навлизаше с особен ритъм
въздухът през моята трахея.
Неонов надпис, в тъмното занитен,
жужеше тихо: „Love is in the air!”

Обичам този град,
защото той ми дава сила!
С история, но всъщност млад,
той прави вярата ми жива!

С очи, към новото отворени,
модерен, мъдър и смирен,
превърнал бомбите във семена и в
корени,
това е Ротердам! По-жив и по-силен!