Apr 20, 2015, 6:12 PM  

Роза с бодли

  Poetry » Love
1.6K 0 17

Предлагаш да играем без грим игра,
нехайно хвърляш зара -  ези или тура,
навярно си забравил истина една,
която всички знаят от древни времена,
любовта се пали и с мокър кибрит,
но сухият й огън до пепел гори,
здрави мостове с лекота руши,
нищо не е същото както преди.
Тя е неподвластна на ези-тура
и ще съжаляваш много след това,
любовта е роза с остри бодли,
бодне ли сърцето, завинаги кърви.
Мислиш се за силен, важен супермен
и без страх рискуваш всеки божи ден,
сигурно си любил ти жени безброй,
но с мен не случи, не съм рая твой.
Дори и победена имам аз крила,
фалшиво ли заложиш от теб ще отлетя,
и ще ти оставя като спомен мил,
неземно горчива роза с див бодил,
тя ще ти напомня, че адът не е мит,
и че бодли крие истинския лик,
на истинските рози от бялата леха,
с тях не се играе на  ези-тура.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Образованите и интелигентни хора знаят, че при поезията, така както е и при историята, правилния прочит, правилната и обективна оценка се прави не от съвременниците им, а от тези, които идват след тях. Компетентните и мъдри хора са наясно, че плурализмът не е клише, а доказателство за образованост и интелигентност, те никога не пишат неаргументирани "градивни" коментари под стихове, (които дори не са прочели), защото знаят, че единствено времето може да покаже и докаже кой кой е. Не искам да бъда разбрана погрешно, отново ще повторя това, което безброй пъти съм казвала, аз не отричам модерната поезия, аз не съм против съществуването на елитарна поезия, винаги е имало, има и винаги ще има модерни течения в поезията, но това не означава, че само те са поезия, а всичко останало не е поезия. Да се опитваш да налагаш своето мнение ръководен от несъществуващия факт, че ти си най-начетен и притежаваш най-гениалните литературни познания, (за каквито Безжичен има претенции и каквито в действителност той не притежава, видно от "градивния" му коментар под моя стих), е демонстрация на високо самочувствие без покритие, това е истината за Безжичен, колкото и да не е изгодна за него и за приятелите му. Съжалявам, Анна, но се налагаше да направя това уточнение вземайки повод от твоя коментар. Това, че някой си въобразява, че е това, което не е, не означава, че той наистина е. Колко е "велик" и какви титли има Безжичен не ме интересува, това, което е написал в коментара си под моя стих, говори достатъчно убедително за неговата некомпетентност, защото за никого не е тайна, че всяко твърдение без значение дали е казано или написано от най-великия сред великите, ако не е аргументирано, ако няма факти и доказателства, автоматично преминава в графата - н е и с т и н а!!!
  • Към Безжичен: Изобщо не се смятам за поетеса и нямам никакви претенции и намерения да се доказвам като такава. Доказала съм се в работата си с години и това ми е далеч по-важно. Дори ми стана малко странно, че Кръстина слага „поетеса” пред името ми. Имам много по-издържани и по-поетични стихове от тези, които съм качила досега, но вече не публикувам. Надявам се мнението, което си изказал да се отнася за моето стихотворение, а не за това на Кръстина. Така или иначе, то ми звучи като: „Стихотворението не ме кефи, разбира се, защото не ме кефи.” или с други думи липсва аргументация. И нещо повече – да отиваш да налагаш твоето мнение изхождайки от факта, че ти си достатъчно начетен и имаш литературни познания е арогантно. Кръстина много ясно е обяснила защо в коментара си. Когато уточниш какво конкретно, защо и евентуално как да се промени в стихотворението, тогава без проблем можеш да напишеш критика под всяка една моя публикация.
  • Г-н Безжичен, ако наистина разбираше от поезия, щеше да си наясно, че основната отличителна черта на поезията е субективността, поезията отразява действителността пречупена през чувствата и мислите на автора, това не съм го измислила аз, това го пише в определението за поезия, това го пише дори и в тълковния речник, ако беше чел, щеше да знаеш и нямаше да се излагаш сега, който разбира от поезия, никога не си въобразява, че щом той не харесва някой стих, всички останали са длъжни, също като него, да не го харесват, защото знае, че всеки има право на субективно мнение, различно от неговото субективно мнение. Нагло и нахално е да заповядваш на другите, какво да четат и какво да харесват, това е присъщо само на хората, които са самовлюбени комплексари, които си мислят, че са гениални, а всъщност са елементарно посредствени и некомпетентни. Аз уважавам еднакво субективното мнение на всички автори и читатели в сайта и не съм против градивната критика, когато тя е аргументирана с факти, но не приемам за градивна критика неаргументираното изливане на злобна помия, под който и да е стих, от който и да е автор. Нито ти, нито аз, нито който и да е друг автор или читател от сайта може да си въобразява, че той единствен знае кой автор в сайта е силен поет и кой не е, защото само времето може да покаже и докаже кой кой е. Както вече писах по-горе аз съм и винаги ще бъда за плурализъм в отношенията между авторите в сайта, но за съжаление нямам възможност нито да чета, нито да пиша коментари под всички стихове от всички автори в сайта, но непременно чета и се уча от авторите, които са се доказали във времето, уча се не само от нашите прекрасни класици, които са гордост за България, които не само ги има в българските учебници по литература, но и които са преведени на много други езици по света, а така също чета и се уча и от чуждите класици, които ги има и в българските учебници по литература, и в много други учебници на много други страни по света.
  • Стихитворението, разбира се, е много слабо и елементарно. И всеки, който има малко литературни познания, пък и чувство за литература, ясно би могъл да го оцени.
    В сайта има много ярки поети и е добре да се чете.
  • Да, Стефан, споделям напълно твоето мнение, но такива като Белла,
    най-добре ги е описала в един свой стих поетесата Анна Банчева,
    възхитена съм от този стих, ето цитирам нейния стих:

    Литературен критик - Автор: Анна Банчева

    Искам кат’ поет да блесна,
    всеки мен да оцени,
    но не става толкоз лесно –
    иска се талант, уви!
    А пък вий не ме винете,
    че наваксвам с друго аз.
    С критика ми позволете
    да се извися над вас.
    „Туй за лексиконче става.”,
    „Тук синтаксисът е зле.”,
    „Това хич не впечатлява –
    оценявам го за две!”
    Че какво пък?! Толкоз мога!
    Разберете ме добре –
    искам само да достигна
    поетични върхове!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...