Роза сред макове
Цъфнала роза сред макове алени.
Ти си ми чудото в свят нечудат.
Прося те в моите мисли разпалени
длани протегнал от порив възлят.
Нощем заричам те - бъдно сънувана.
Денем издирвам те в буйна трева.
Пролетно вдишвана. Лятно бленувана.
Цвете от сънища в лъч от слова.
Капчица кръв, от сърцето ми бликнала.
Нежна утеха от остър бодеж.
Търсила сбъдване - друг не обикнала,
в дългото взиране - мен да съзреш.
Някога, някъде - чудно покълнали,
в твоите длани да пламнат от свян
моите макове - трепетни мълнии,
в зов неизричан и миг неживян.
(Сбъдната вселена)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
