Jul 9, 2016, 8:41 AM

Рубикон 

  Poetry » Phylosophy
322 0 5

Години вече аз живея

под синия небесен свод.

И все се радвам, че умея

от времето да сбирам плод.

 

От всяко изворче в полето

аз правя кладенец дълбок.

И всяка глътка от котлето

смекчава погледа ми строг.

 

И всяка мисъл над Балкана

от мене иска да летя.

Но Господ праща ми покана

за всичко земно да платя.

 

Така любимата планета

ме прави смъртен по закон.

Отвъд полето със лалета

ме чака моя Рубикон.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??