Ружа
Срамежлива ружо, скрита си, но не си забравена!
Вееш се, с аромат вирееш.
На олтара ми, надявам се, да бъдеш паметно поставена.
Ружо, бъди на моето раждане!
Бъди на моята сватба, на мойто погребение!
Насълзи се! Нека бъда теб във следващото си прераждане!
Тихо, тихо! Не смея да те будя.
Не се краде от твоето спокойствие.
Твоята милувка с пари не мога да я купя!
Нежно цвете ти си, все само,
известно със свойта грациозност.
Ще те изрисувам с пламнало перо.
Ружо, недей се изчервява!
На лицето си те слагам, за багра и за маска.
Ружа! Твойто име нов живот ми обещава!
Нека да живея в китните поля.
Нека да потанцувам с тебе ветрокосно.
Нужна си ми! Посади се и във моята душа!
© Милена Йорданова All rights reserved.
