Зима е. Прекрасна навън и тежка в душата...
Догаря в огъня на поредния фарс главнята.
Сляла пламъци с огнените му езици,
в жаравата жречески с пръсти разчитам
на живота посланията от векове пратени -
да ме гонят напред и се не връщам обратно...
Да тичам все пред препускащата му колесница,
без право за миг в унес да склопя зеници...
Погълната от тежкия разговор с небето,
всред тишината друг пулс долови сърцето:
закъснял пътник се спря несигурно пред вратата -
измръзнал беше да лети все над земята... ...