Русалка
Ти помниш ли, когато с тебе двама
под езерната нощ със лунната компания
по плажа бягахме в унесена измама,
прегръщайки се в нощното сияние?!
И толкова красиви се стрелкаха вълните,
подклаждани от лекичкия морски бриз.
И как развяваха се в сенките косите
и говореха за нощно-лунния круиз.
И ти шепнеше ми нещо нежно и красиво,
напомняйки легенда за морски същества.
Омайваше ме, гледах очите ти свенливо...
А ти крадеше от сърцето със шепи обичта...
И в погледа ти, толкоз нежен и сияен,
припознах русалка, излязла на брега.
Пееше ми ти за океана светъл и безкраен,
за сините му и магични чудеса.
И аз унасях се във дебрите на твоите картини,
омагьосах се от красотата на твоята любов.
Плувахме в океана със сините делфини.
Пред нас бе живота нов.
И събудих се от твоята приказна целувка,
вплела мойте устни в твойта кехлибарена душа.
И задълго ще помня последвалата я прегръдка...
Прегръдка на сирена, излязла на брега.
© Христо Стоянов All rights reserved.
Поздравявам те за стиха!
