icohim (Христо Стоянов)
180 985
Aug 9, 2009, 11:58 PM

Русалка 

  Poetry » Love
1710 0 15

Ти помниш ли, когато с тебе двама

под езерната нощ със лунната компания

по плажа бягахме в унесена измама,

прегръщайки се в нощното сияние?!

 

И толкова красиви се стрелкаха вълните,

подклаждани от лекичкия морски бриз.

И как развяваха се в сенките косите

и говореха за нощно-лунния круиз.

 

И ти шепнеше ми нещо нежно и красиво,

напомняйки легенда за морски същества.

Омайваше ме, гледах очите ти свенливо...

А ти крадеше от сърцето със шепи обичта...

 

И в погледа ти, толкоз нежен и сияен,

припознах русалка, излязла на брега.

Пееше ми ти за океана светъл и безкраен,

за сините му и магични чудеса.

 

И аз унасях се във дебрите на твоите картини,

омагьосах се от красотата на твоята любов.

Плувахме в океана със сините делфини.

Пред нас бе живота нов.

 

И събудих се от твоята приказна целувка,

вплела мойте устни в твойта кехлибарена душа.

И задълго ще помня последвалата я прегръдка...

Прегръдка на сирена, излязла на брега.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??