Русалка
- С прилива идвам,
с отлива си отивам.
Под бледа луна,
сред води разлюлени,
гледам брега
със очи замечтани.
А звездите в нощта
трептят по моята дреха,
ще се изпълни магията
да заменя, същността...
Не заспивай!
Излез на брега!
И когато ме видиш
да прекрачвам по пясъка
с болка и нозе наранени,
ще изпълня най-съкровената
твоя мечта!
Ето ме цялата,
със коси разпилени,
лунни сияния сипе нощта
по сребристите пясъци,
чуват се крясъци
на белите гларуси,
плискат вълни разлюлени.
Аз самата съм нежна вълна -
сливам се с морската синя вода,
а когато прекрача брега,
ще изпълня твоята мечта,
но ще умра.
Съмва се. На брега съм.
Твоето желание вече е в сила.
Не си тръгнах със отлива...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
