На ръцете човешки с дъха на браздите,
на макове, слънце и полската шир.
На ръцете, горяли под слънце и вятър,
днеска аз правя поклон.
На ръцете, които са детска люлка люляли,
след тежък, изнурителен ден
а вечер отпуснати в скута за отдих,
днеска аз правя поклон.
На ръцете, някога месили хляба,
с мирис позната на житната шир.
На ръцете, по-здрави даже от корен,
днеска аз правя поклон.
Картина на нивата
© Румяна Маринова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
