Ръцете ти
Ръцете ти... aх, ръцете ти!
Само те са ми пред очите,
когато сме само двамата...
Следя как допушваш цигарата,
как със силните си пръсти
я доближаваш нехайно до устните.
Иска ми се да съм на нейното място –
да ме прихванеш на тясно,
да изгоря в дланта ти,
изпепелявана от дъха ти.
Душата ми на кълбета
да достигне до дробовете ти,
да те изпълни до края,
да можеш да ме познаеш
как жадувам в теб да остана,
да не съм само дим, а наслада –
не за ден, не за два – постоянно.
Че те искам е толкова явно.
По ръцете ти колко съм луда,
че съм готова да ме погубят.
Направи ме само ти твоя,
за милост няма да моля.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
