Ръждясало момче
Хоризонт.
Оразмерен във синьо.
Отцепен изгрев.
Катастрофирала луна.
Гора. Ръце.
Ръце. Гора.
Оксиженни пръсти.
Препукване.
Престъргване.
Притискане. Финал.
Филтрирана табела в „Стоп".
В дознанието попълниха „на място".
Шепнат. Къси думи.
"Не боляло". "Не разбрал".
Коланите издишат астматично.
Под трите пласта ламарина
вони на кален ден.
Изпити локви.
Прекопиран дъх със креда.
Едно ръждясало момче
и насинена сутрин,
в която вятърът е мъртъв,
а него го обличат с етикет.
Колелата се търкалят.
Назъбено обратно въртеливи.
Прозорците валят във чужд сезон.
Баща му пуши „боро".
Бърза. Пуши. Пуши. Бързо. Очите му изсмукват.
Очите му просмукват.
Волана (и колана) стиска силно.
А огледалото за задно виждане е сляпо.
Едноместен е. В сърцето.
На Коледа му подари „макаров".
Баща му е...
Налива. Обич. Утаява се.
Изтрезнява.
- Да стреляме в небето.
- Патрони нямаш, татко.
Застреля вчера кучето.
Не помниш ли?! И мама плака.
И после, тръгна си... завинаги.
Едно ръждясало момче
във корозирал петък,
простреляно небе
и двойна „нежност".
Понякога боли.
Понякога е много лесно да не си.
Понякога лицата им напукват мрака.
Понякога се пита -
„Какво е да си...?!"
А той кикоти се, пиян за утре.
(бащински)
- Железен трябва да си днес момче, железен.
Мъж. А не дете!
По-черно е, когато вижда
По-шумно е, когато той мълчи.
Тогава помни нея,
тогава помни.
Как. Дали?! Не би...
В ъгли попива я.
Най-глухо е, когато си...
Един от многото ъгли.
Едно ръждясало момче,
което пуши „боро"
и търси Стопът.
Вътре. Вляво.
(веднъж боли)
Хоризонт.
Приклад.
И мъртъв вятър.
След кръстовището в два без пет.
Железен ден.
© Киара All rights reserved.
