Ръката
Ръката – ръка на старик,
притиснал челò набраздено,
сподавил мъчителен вик,
стърже с перо настървено.
Сенки по листите тичат,
подире им – малък светлик.
Гледай ги как се пресичат
и как се отделят след миг!
Утре – от старост сломени,
бури несдържани – днес,
сенки, от плът непленени,
родени от дъх или жест –
безследно и те ще изчезнат,
спре ли ръката за миг –
след точката, вместо надежда,
един недогаснал светлик.
Ръката – ръка на старик –
браздите брои по челото
и, вместо мъчителен вик,
стърже ли, стърже перото.
© Александър All rights reserved.
