Feb 21, 2013, 9:09 PM

С бастун

  Poetry
566 0 0

От най-щастливите вселени,
прегърнати от звезден прах,
от хаоса и големите промени
трябваше да се родя и аз.

От черни дупки да се крия,
звезди да кичат моя ум,
но от всичката ми простотия,
аз взех,че се родих с бастун.

И уж деца сме на твореца,
а аз съм стар като смъртта
и вместо да държа конеца
на собствената си съдба,

аз куцам стар, с една идея,
че куцам право към Христа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...