Възторг изпитвам и желая
в алеите на мъдростта ти,
в цвят от слава да ухая
и будя с проза мисълта ти.
И в листопада на мечтите
да съм знамение и вяра,
прозорец да съм за очите,
копнеж в сърцето да те сгрява.
Сълза гореща да съм, пламък,
огнище за страстта ти буйна
и първия най-вкусен залък,
река от обич бързоструйна.
Да... капка от кръвта ти жарка,
в една целувка на делфини,
вълна бушуваща и ярка,
любов, нестихваща години.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
