И приседнала в ъгъла с чаша кафе,
аз чета на поетите златните рими,
и понасям се с думите нежни криле
в светове за човека в окови незрими.
Моят пристан от тежкия ден
те ме вдигат високо в небето
и светът става по-красив, по-смирен.
Благодаря ви сърдечно, поети.
© Звезделина Василева All rights reserved.