21.03.2023 г., 11:16 ч.
С чаша кафе
960
0
0
И приседнала в ъгъла с чаша кафе,
аз чета на поетите златните рими,
и понасям се с думите нежни криле
в светове за човека в окови незрими.
Моят пристан от тежкия ден
те ме вдигат високо в небето
и светът става по-красив, по-смирен.
Благодаря ви сърдечно, поети.
аз чета на поетите златните рими,
и понасям се с думите нежни криле
в светове за човека в окови незрими.
Моят пристан от тежкия ден
те ме вдигат високо в небето
и светът става по-красив, по-смирен.
Благодаря ви сърдечно, поети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Звезделина Василева Всички права запазени
Предложения
-
-
Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
-
След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
-
Не помнете кога е боляло! Бяла кърпа е само смъртта и не питайте колко побрала, в тъпи болки пулсира...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
