Mar 24, 2019, 10:06 AM

С четка или с думи

683 0 0

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, сълза.

Нежна и прозрачна,

като утринна роса.

Топла, голяма и чиста,

извираща направо

от сърцето.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, утеха.

Тиха, лековита.

За рана, незараснала

от далечен спомен.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, и нежност.

Във пастелни тонове,

синя и безбрежна,

като морска шир.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми,

художнико, сърце.

Топло и туптящо,

преливащо от обич,

искам го за мен.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, душа.

Широка, благородна.

Ще я подаря

на всеки срещнат.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми,

художнико, мечта.

Само с леки щрихи,

като розов облак,

в лятното небе.

 

Нарисувай ми и щастие.

Леко и ефирно,

като майски ден.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми,

художнико, и сън.

Пълен със вълшебства,

с тайни аромати

и камбанен звън.

 

Добави и щрихче

с Вяра, със Надежда и Любов.

 

С ярки жълти краски,

окъпан в светлина,

нарисувай ми Света.

 

Със четка и с душа.

С думи и със светлина,

Художнико,

нарисувай Красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...