24.03.2019 г., 10:06

С четка или с думи

685 0 0

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, сълза.

Нежна и прозрачна,

като утринна роса.

Топла, голяма и чиста,

извираща направо

от сърцето.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, утеха.

Тиха, лековита.

За рана, незараснала

от далечен спомен.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, и нежност.

Във пастелни тонове,

синя и безбрежна,

като морска шир.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми,

художнико, сърце.

Топло и туптящо,

преливащо от обич,

искам го за мен.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, душа.

Широка, благородна.

Ще я подаря

на всеки срещнат.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми,

художнико, мечта.

Само с леки щрихи,

като розов облак,

в лятното небе.

 

Нарисувай ми и щастие.

Леко и ефирно,

като майски ден.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми,

художнико, и сън.

Пълен със вълшебства,

с тайни аромати

и камбанен звън.

 

Добави и щрихче

с Вяра, със Надежда и Любов.

 

С ярки жълти краски,

окъпан в светлина,

нарисувай ми Света.

 

Със четка и с душа.

С думи и със светлина,

Художнико,

нарисувай Красота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...