Nov 7, 2025, 10:47 AM

Съдба

  Poetry » Love
311 0 3

**Дали е днес или пък утре,
защото вчера е преди —
аз все така ще те обичам,
дори това да ми вреди.

Понякога се замислям —
как тъй живях без теб, кажи,
за толкова години липса…
И изведнъж — такъв късмет!

А Господ взе, че се зарече:
„Край със този твой късмет!
Изпращам ти едно момиче,
да те обича занапред.“

От тебе искам да си искрен,
да спазваш своята мъжка чест,
а тя — тя ще те обича,
дори когато си злочест.

В живота, знайте, мили хора,
че късно никога не е —
да срещнеш своята изгора
с цветя в ръце, на колене.**


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Borko BORISOV All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...