С душата
Защо ли с някой друг ще плащаш,
плати със твои думи две,
които тъй и не изрече,
а непоискано си взе.
Плати не с име, а с душата
нали там криеш любовта,
ако измамна е, в отплата
гръм да събуди същността.
Да те изтръгне от съня ти
на възел стегнал две съдби,
откраднал мисли, та грехът ти
отведнъж да се смали.
За миг да се превърне в точка,
а може би в кристалче лед
и огънят-вулкан започнал
да го стопи и дойде ред
след лавата да грейне цвете,
небе в дъга да разцъфти
и името до днес отнето,
във длани две да затрепти.
© Таня Мезева All rights reserved.
