С дъх на липи
Сега е пиршество навън...
градът на липи ухае,
сърцето ми - камбанен звън -
за болката довчерашна нехае,
пияно от мириса призовен
на безброй влюбени дървета.
За крилете на мечтите
отеснял е видимият свят...
Летен дъжд залезно измива
цветовете с пръстите си тънки
и душата ми със капките се слива
на листата в блесналите гънки.
юни 2011 г.
© Запрян Колев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
