Jul 1, 2016, 2:15 AM  

С живота си...плача...

  Poetry » Love
719 0 18

 

С живота си...плача...

 

„Обичам те! „ е мълчаливи дела...

 

От твоите красиви очи

потече водопад сълзи

Не знам дали са от болка

или от щастие, от любов...

 

Но ще ги пазя надълбоко

в себе си, с живота си...,

навсякъде и във всяко време

във всеки един свят и живот...

 

Там в морето от чувства

ще се влеят и в океана

в кристална чистота

ще потъне душата...

 

и радост ще изпълни сърцето,

като татуирана ласка,

като сбъднато обещание,

целувка като жива вода...,

 

с която ще поливам розите

на твоите красиви мисли,

ароматът, който и след вечността

ще ухае вечно, любовта, която ще расте...

 

в градината на сърцето ми-

изпълнена с лъчи и омайност,

дошли от теб, най - красивото цвете

посяно и огледано грижливо в нея,

 

с тази безкрайна любов, на която

съм способна, така както я мога,

тази, която ти провокираш в мен,

с която ме даряваш, в която плачем...-

 

Ти си най - обичаното цвете...

Не знам дали от болка са

нашите сълзи, но от щастие

несъмнено, защото се обичаме...

***

И чувствам се аз също цвете,

от онзи и във всеки един миг,

когато потопиш ме във звезден прах,

когато в дъжда на светулките

 

...отрониш това изживяно” Обичам те!”,

което пребъдва, сбъдва се...!

 

 

 



 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...