Jul 1, 2016, 2:15 AM  

С живота си...плача...

  Poetry » Love
720 0 18

 

С живота си...плача...

 

„Обичам те! „ е мълчаливи дела...

 

От твоите красиви очи

потече водопад сълзи

Не знам дали са от болка

или от щастие, от любов...

 

Но ще ги пазя надълбоко

в себе си, с живота си...,

навсякъде и във всяко време

във всеки един свят и живот...

 

Там в морето от чувства

ще се влеят и в океана

в кристална чистота

ще потъне душата...

 

и радост ще изпълни сърцето,

като татуирана ласка,

като сбъднато обещание,

целувка като жива вода...,

 

с която ще поливам розите

на твоите красиви мисли,

ароматът, който и след вечността

ще ухае вечно, любовта, която ще расте...

 

в градината на сърцето ми-

изпълнена с лъчи и омайност,

дошли от теб, най - красивото цвете

посяно и огледано грижливо в нея,

 

с тази безкрайна любов, на която

съм способна, така както я мога,

тази, която ти провокираш в мен,

с която ме даряваш, в която плачем...-

 

Ти си най - обичаното цвете...

Не знам дали от болка са

нашите сълзи, но от щастие

несъмнено, защото се обичаме...

***

И чувствам се аз също цвете,

от онзи и във всеки един миг,

когато потопиш ме във звезден прах,

когато в дъжда на светулките

 

...отрониш това изживяно” Обичам те!”,

което пребъдва, сбъдва се...!

 

 

 



 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...