Гарата е пълна с тишина.
Хора се пресичат и се разминават.
Влакове говорят в самота.
След което просто заминават.
Някога те срещнах там.
И пуснах моя влак да тръгне.
И твоя влак остана сам.
После кротко ме прегърна.
Днес ще чакам да се върнеш.
Иначе добре съм. Малко съм сама.
Ако твоя влак отново тръгне,
С кого ще тръгнеш в тази тишина?
© Някоя All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
