С криле на хвърчило
Чуден сън сънувах – можех да летя.
Бързах да разкажа аз на сутринта.
Баба сръчно в скрина бръкна и за миг
сякаш стори странен и вълшебен трик.
Старото хвърчило в моите ръце,
своя смях открило, пърхаше с криле.
Припев:
Може да накара всеки да лети.
Ако пожелае, научи го ти.
Близката поляна чакаше ни нас,
слънчево огряна в този ранен час.
Смело се затичах, после полетях.
и с криле на птица чувствах аз, че бях.
Баба ме направи силен Супермен
с нейното хвърчило, днес дошло у мен.
- Ти мечти ще стигнеш с полет, сине, знам!
Детското хвърчило с радост ще ти дам.
Припев:
Може да накара всеки да лети.
Ако пожелае – научи го ти!
Мили приятели, вчера разбрах, че за това детско
стихотворение ще получа наградата на ИК "Многоточие".
Участвах в техния конкурс "Истинските неща" и съм много
щастлива, че текстът ще се превърне в песен, върху която
вече се работи, а през септември ще бъде качена в Ютуб.
© Мария Панайотова All rights reserved.
