С късмета...
Безпосочие е думата, която
описва моя днешен път напред.
Редовно получава се, когато
сме скарани със моя див късмет.
Понякога, поседнали на чашка,
питам го защо скъпи се на любов.
Защо ме кара да надявам маска,
за да посрещам аз деня си нов?
А той, ехидната усмивка своя
отново скрива тайно в полумрака.
Обич обещава, но нейде зад завоя,
и все повтаря – трябва да се чака!
Докога да чакам, времето минава,
ядосано поглеждам изпод вежди.
Прекъсвам му усмивката лукава,
не искам аз напразните надежди.
Допивам чашата и тръгвам бързо,
сама ще търся, искам да обичам.
Сърдит, късметът връзките завързва
и ако иска, той след мен да тича…
© Мария All rights reserved.
Майната им на обещанията на късмета. Не сме създадени за маски ние... Твърде унищожително ни действат. 
