С лихви връщам даже и невзетото
В този век на маските бронирани,
технологии, компютри, вируси,
имам си три чипа имплантирани,
лудост, радост и любов, разбира се.
И макар рода на изкопаеми,
и обект на присмех и съмнение,
съм от тези дето не си траем и
данъци не плащаме, за мнение.
И не давам волята - свободната,
истината - червейче в душите ви.
Трън съм - и на китка да ме боднете,
ще разкъсам сивото на дните ви.
Разум, Бог, пари - обожествявани,
жалки сте, до сълзи ме разсмивате.
Чипът изгоря - за приземяване,
връщам се, а вие там отивате.
Там, където раждат се поетите,
някаква планета - извън времето.
С лихви връщам даже и невзетото,
любовта - не искахте да вземете...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
