С любов на решето...
С любов на решето…
Когато ми казваш: „Прости!” и „Сгреших!”,
светът изтънява до струйка дъждовна,
в която потъват и песен, и стих –
и обич, и вяра, и клетви лъжовни…
Аз спомена трия за пътя горчив
на струйката, стекла се нейде в душата.
Греши всеки, зная, додето е жив –
и някак усещам и своя вината.
Как искам да бъда над тия неща!
Но струйката тънка дълбае отвора,
припомня ми притча за оня баща,
поучил с пирони сина непокорен.
Бил буен синът и бащата решил
да го накаже, ей тъй, без насилие.
В дъска над вратата той гвоздей забил
и с новата пакост нов щял да забие.
Синът се присмял, но дъската така
обрасла с пирони за никакво време,
че сепнат, юнакът решил – с добрина
пирон по пирон и – тъй всички да снеме.
Решил и го сторил – с последен замах
бащата последния гвоздей извадил.
„Е, татко, видя ли?”– му казал през смях.
„Видях – а ти, сине, дъската видя ли?
Как непотребна е тази дъска,
виж, цялата в дупки е тя - на решето!”
……………………………………………
Усмихваш се. Трия последна сълза,
прощавам ти с обич – и с рана в сърцето.
© Венета All rights reserved.
