Знай, че вече всичко е свършило -
не мога да се боря с твоите очи...
бариерите са се откършили,
с празни шепи ти пред мене застани.
С усмивката си на дете,
от която хиляди слънца потичат
и с погледа си, който е отнел
по капки моя свят - студен, различен...
Нека да увелича залога,
не знаеш колко мога да ти дам,
не тръгвай аз преди да сложа
последни тухли на любовния си храм...!
© Маломир Стръков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
