С любов завинаги
На една голяма любов с надеждата за среща в друг живот!
Веста дойде,че веч те няма,
но как възможно е това
в сърцето ми остави двойна рана
от раздяла преждевременна и любов неизживяна.
Но аз ще преживея твоята измама,
че не при мен,а при смъртта остана
сега разбирам,когато другите ми казваха,
че всъщност болката е любовта голяма.
Защо не бях аз фея чудодейна
и целувайки студеното чело
очите ти отново да прогледнат,
за да споделиме двама земното тегло.
Да можех галейки ръката бледа
да стопля със докосване едно,
то щеше да е най-голямата победа
над сполетялото ни зло.
Ако сълзите мокрещи лицето
отново биха разтуптяли твоето сърце,
то щеше да е нещото ,което
да накара моето да спре.
Преди аз казвах,че те мразя,
но не вярвах на това сама,
не може любовта да се превърне във омраза,
то беше просто женска гордост,суета.
Как искам времето назад да върна
и отново да съм с теб,
раменете силни да прегърна,
и да знам,че всичко е наред.
Но всички знаем,че доброто
само в приказките побеждава,
а живота е арена страшна,
на която никой не прощава.
Не разбирам вече тази спрведливост
и винаги ще питам:
защо се случи то на теб?
Единствено,което знам със сигурност,
е че сега не беше твоят ред.
За жалост старата с косата не подбира
нито пита кой ще е поред
казват,че цветя за градината на Господа събира,
но защо избра тя точно твоя цвет?
Не мога да те върна вече,зная,
че не ще те видя веч,е факт,
но сигурна съм,че не това е края,
а просто мъничък антракт,
и след време ще споделиме двама горе рая,
щом не успяхме да направиме това
в тоз земен ад!
Веста дойде,че веч те няма,
но как възможно е това
в сърцето ми остави двойна рана
от раздяла преждевременна и любов неизживяна.
Но аз ще преживея твоята измама,
че не при мен,а при смъртта остана
сега разбирам,когато другите ми казваха,
че всъщност болката е любовта голяма.
Защо не бях аз фея чудодейна
и целувайки студеното чело
очите ти отново да прогледнат,
за да споделиме двама земното тегло.
Да можех галейки ръката бледа
да стопля със докосване едно,
то щеше да е най-голямата победа
над сполетялото ни зло.
Ако сълзите мокрещи лицето
отново биха разтуптяли твоето сърце,
то щеше да е нещото ,което
да накара моето да спре.
Преди аз казвах,че те мразя,
но не вярвах на това сама,
не може любовта да се превърне във омраза,
то беше просто женска гордост,суета.
Как искам времето назад да върна
и отново да съм с теб,
раменете силни да прегърна,
и да знам,че всичко е наред.
Но всички знаем,че доброто
само в приказките побеждава,
а живота е арена страшна,
на която никой не прощава.
Не разбирам вече тази спрведливост
и винаги ще питам:
защо се случи то на теб?
Единствено,което знам със сигурност,
е че сега не беше твоят ред.
За жалост старата с косата не подбира
нито пита кой ще е поред
казват,че цветя за градината на Господа събира,
но защо избра тя точно твоя цвет?
Не мога да те върна вече,зная,
че не ще те видя веч,е факт,
но сигурна съм,че не това е края,
а просто мъничък антракт,
и след време ще споделиме двама горе рая,
щом не успяхме да направиме това
в тоз земен ад!
© Ана Николова All rights reserved.
